Как станах танцьор и хореограф
Своя път на танцовото поприще Ники започва на 6,5 години в школа по спортни танци, скоро заменя танците със спорт – акробатика. Като по-голяма става мажоретка, намира „своята” школа и отчетливо помни любимо изпълнение, което я убеждава, че танците толкова и харесват, че си заслужава да се занимава с тях професионално. Случва се и отпор от близките и по повод възможностите за реализация в България, последван от кратък опит да се насочи към информатиката, докато накрая решава да следва мечтата си и да изучава танцовото изкуство в НБУ.
Научихме не само за пътя, който е извървяла,а също и за изграждането на вътрешна увереност в собствените качества с напредъка в различни техники и стилове, за развитието на двигателната култура и усещанията в танцовите импровизации – да дадеш физически израз с определено качество – летен бриз или буря и какво точно значи да импровизираш при зададена задача – с конкретно действие ( н-р кръстосване) или като оставиш тялото си да следва настроението на музиката. Да си изпълнител и да танцуваш като провокираш себе си и изследваш възможностите на тялото си със съзнанието, че си неповторим и уникален.
Говорихме и за различните стилове: класически балет и неокласика, модерни танцови техники и улични танци ( вкл.по-агресивния кръмп), за произхода на афро танците ( включващи движения от бита) и за ХИП ХОП културата.
Какъв е добрият танцьор и къде се пресичат въображението и опита…
Приказките бяха последвани от демонстрации в стил модерни танцови техники, изпълнени от Ники Тодорова и Петя Попова. Ники ни показа и част от хореографията, която подготвя за концерт, организиран от фондация „Етюд” на 19 юни в Алма Алтер.
Разбира се, продължението бе за всички желаещи с обещания R&B workshop. Настроението можете да разпознаете в усмивките…
Благодаря на Ники и Петя за споделената магия на танца…




