day_594__cintiq_test_outside_and_at_the_mall_by_cryptid_creations-d7pjwj6

За рождения си ден получих от леля Зигрид едно папагалче. Това беше най-хубавият ми подарък.

— Благодаря — казах, — сега имам една хубава птичка.

Нарекох го Пуци. Реших да го опитомя и да го науча да говори. Смятах да започна още на другия ден. Мама беше отишла на пазар. Застанах до кафеза и отворих съвсем предпазливо малката решетъчна вратичка. Исках само да взема Пуци върху ръката си, за да свикне с миризмата ми. Разправят, че животните познавали господаря си по миризмата. Преди още да посегна, Пуци изхвръкна навън. Той кръжеше из стаята. Колкото повече тичах след него, толкова по-бърз ставаше. Седнех ли аз… Пуци се настаняваше на корниза. Промъкнех ли се по-наблизо, Пуци подскачаше насам-натам и преди да се добера до него, хвръкваше. Така двамата се дебнахме доста време.

Аз наистина не знаех какво да правя. Реших да го оставя да кръжи наоколо и рано или късно, убеден бях, ще се измори и ще се върне в кафеза. Той обаче нямаше такова намерение.

Взех една метла и го подгоних здравата. За съжаление се блъснах в голямата сватбена снимка на мама и татко. Тя падна на земята и се счупи малко. При гонитбата Пуци полетя към вазата с цветя и разсипа всичката вода върху бюфета. Аз скочих върху кушетката. Пуци кацна върху гардероба.

Навън някой затвори външната врата, мама си беше дошла. Ако сега тя отиде в кухнята и после влезе тук, Пуци ще изхвръкне, защото прозорецът на кухнята стои винаги отворен. Аз държах вратата. Мама дърпаше дръжката и блъскаше вратата:

— Остави шегите, Алфи! — каза тя от коридора.

— Но аз не се шегувам, мамо! Моля те, не отваряй вратата! — извиках аз.

Мама продължи да натиска.

— Моля те, не отваряй, отнася се за Пуци — настоях.

Мама престана да натиска повече дръжката.

— Пуци ще изхвръкне навън, ако отвориш.

Мама отиде в кухнята.

Пуци стоеше на корниза.

— До гуша ми дойде — извиках аз побеснял. Запълзях към гардероба, покатерих се на печката и скочих от кушетката на масата. Не можах да хвана Пуци.

Тъкмо лежах върху гардероба и бях принуден да кихна от прахта горе, и мама влезе. За щастие Пуци стоеше върху печката и ме гледаше подозрително, тъй че не забеляза отворената врата. Мама затвори бързо вратата, но не видя никого.

— Аз съм тук, горе — извиках тихо.

Тя ме забеляза и плесна с ръце.

Погледна тъжно към увисналите накриво пердета, падналата фотография, катурнатата ваза — навсякъде.

— Не мога да го хвана — казах аз, — какво да се прави?

Размахах метлата наоколо, Пуци забръмча като перка на самолет и кацна върху печката. Мама ми помагаше сега да го хвана. Аз го гонех тук, тя там. За щастие, мама беше тази, която събори чашата от масата. О, ако бях аз!

— Никога няма да го хванем — казах и ми идеше да ревна. Виждах вече Пуци изхвърчал нанякъде, да се кара с врабците и косовете.

***

daily_painting_1737__green_tea_by_cryptid_creations-dbl2zr8

Какво се е случило според вас с Пуци? Дали е излетял или са успели да го хванат?

А вие имате ли домашни любимци?

Как се казват?

От колко време се грижите за тях?

Случвали ли са ви се подобни истории? Любопитни сме да разберем някоя от най-интересните ви случки, свързани с животни. Бихте ли споделили в няколко изречения нещо смешно, интересно?

Всички споделяния, ще бъдат част от историята на сайта с тяхното авторство! Каним ви да бъдете съавтори на нашия сайт!

Продължението на историята и вашите предложение както и песен-изненада ви очакват ТУК.

към началото