Блог

“Какво е небето без звезди” – Както виждам, демонстрираш почти греховна самонадеяност и поразителна гордост и упорство, госпожице Сболки. И мога да кажа, че не бих очаквала нищо по-малко от една вещица. — Тифани се втренчи в него и моментално взе решение. – Можеш...

Престън доби замислен вид. – Извинявай, Тифани – подхвана той, – но не изглеждаш добре. Всъщност, без да се обиждаш, изглеждаш ужасно. Ако се гледаше с чужди очи, щеше да кажеш, че наистина си много зле. Имаш вид сякаш не си мигвала от дни....

…По принцип, обаче, когато Леля Ог случайно изръсеше някоя глупава смущаваща реплика, то беше, защото много внимателно я е обмислила предварително. Тифани го знаеше и Леля със сигурност знаеше, че Тифани знае, а Тифани знаеше и това. Вещиците обаче често се държаха по този...

Тифани слушаше поразена. Леля Ог беше човекът оркестър, или по-точно жената оркестър, която завладяваше публиката. Тя се обръщаше към абсолютно непознати така, сякаш ги познава от години, а те някак отвръщаха сякаш наистина беше така. Увлечени, тъй да се каже, от изключителните певчески умения...

– Полските вещици ли? – госпожа Пруст задуши с нос. – Макар че всъщност няма нищо лошо в полската магия – продължи тя. – Веднъж срещнах една такава вещица, която прокара ръце над някакъв жив плет и три месеца по-късно той беше израсъл във...

– Ти вярваш ли в късмета? – изви вежди дукесата. – Вярвам, че нямам нужда да вярвам в късмета – отвърна Тифани, – но мога да ви уверя, ваша светлост, че в подобни моменти Вселената е малко по-близо до нас. Странни са тези моменти...

– Е, поздравявам те за твърдата позиция и ти желая… не, не късмет, а увереност! – Сред вещиците се разнесе шумтеж и баба рязко се сопна: – Тя направи своя избор и това, дами, е то. – Няма шансове – рече Леля Ог с...

В старите времена преди някой рицар да стане рицар, е прекарвал една нощ в стаята с оръжия си, молейки се, на които и да са слушащи божества, да му дадат сила и мъдрост. Тифани беше сигурна, че чува тези думи, ако не в ушите...

Часовникът в залата удари полунощ. Никога не беше навреме. Всеки удар, обаче, сякаш удряше по гръбнака на Тифани. И ето че към нея с маршова стъпка се приближи Престън. На Тифани и се стори, че от доста време накъдето и да погледнеше, все виждаше...

Нещо изшумоля. Тя погледна надолу. Един заек вдигна очи към нея, след което, без да се паникьосва се шмугна в стърнището. -Ще приема това за “да” тогава – каза Тифани и усети как самата тя се паникьосва. В края на краищата това поличба ли беше...