Следващите откъси са част от приказните споделяния, осветили Рицарския турнир и бал “Посланици на приказките”. Всяка част от историята носи провокация за въображението, кураж за сърцето и увереност, че всичко си идва по местата. Ако решите да прочете цялата книга “В черно като полунощ” или 4-те книги на Тери Пратчет в този цикъл и да […]
Невинни очевидци – Е, малката? Няма ли да се опиташ да ме превърнеш в някаква гнусна твар? Тифани се опита да се сдържи. Наистина се опита. Но има моменти, в които просто му идва вповече на човек. Тя пое дълбоко дъх. – Не смятам за нужно мадам, като виждам, че самата се справяте толкова […]
Добротата – Какъв звук издава добротата? – обади се Тифани – Знам какво е добротата, но не мога да си представя да издава звук. Ето че пак почна! Просто нямам такъв вид глава, каквато да живее в свят, където добротата си има собствен звук. Моята глава живее в свят, където две и две правят четири. […]
“Какво е небето без звезди” – Както виждам, демонстрираш почти греховна самонадеяност и поразителна гордост и упорство, госпожице Сболки. И мога да кажа, че не бих очаквала нищо по-малко от една вещица. — Тифани се втренчи в него и моментално взе решение. – Можеш ли да пазиш тайна? Престън Кимна – Естествено! Никому не съм […]
Престън доби замислен вид. – Извинявай, Тифани – подхвана той, – но не изглеждаш добре. Всъщност, без да се обиждаш, изглеждаш ужасно. Ако се гледаше с чужди очи, щеше да кажеш, че наистина си много зле. Имаш вид сякаш не си мигвала от дни. – Снощи спах поне един час. И завчера също подремнах! – […]
…По принцип, обаче, когато Леля Ог случайно изръсеше някоя глупава смущаваща реплика, то беше, защото много внимателно я е обмислила предварително. Тифани го знаеше и Леля със сигурност знаеше, че Тифани знае, а Тифани знаеше и това. Вещиците обаче често се държаха по този начин и всичко винаги минаваше идеално, стига някоя от тях да […]
Тифани слушаше поразена. Леля Ог беше човекът оркестър, или по-точно жената оркестър, която завладяваше публиката. Тя се обръщаше към абсолютно непознати така, сякаш ги познава от години, а те някак отвръщаха сякаш наистина беше така. Увлечени, тъй да се каже, от изключителните певчески умения на една старица с един единствен зъб, смутените хора надигаха гласове […]
– Полските вещици ли? – госпожа Пруст задуши с нос. – Макар че всъщност няма нищо лошо в полската магия – продължи тя. – Веднъж срещнах една такава вещица, която прокара ръце над някакъв жив плет и три месеца по-късно той беше израсъл във формата на два пауна и отвратително сладурско кутре с кокал от […]
– Ти вярваш ли в късмета? – изви вежди дукесата. – Вярвам, че нямам нужда да вярвам в късмета – отвърна Тифани, – но мога да ви уверя, ваша светлост, че в подобни моменти Вселената е малко по-близо до нас. Странни са тези моменти на начало и край. Опасни моменти. И ние ги чувстваме, дори […]
– Е, поздравявам те за твърдата позиция и ти желая… не, не късмет, а увереност! – Сред вещиците се разнесе шумтеж и баба рязко се сопна: – Тя направи своя избор и това, дами, е то. – Няма шансове – рече Леля Ог с усмивка. – Почти го съжалявам. Сритай го в…Сритай го където свариш, […]
- 1
- 2