+359 878 106 998
В старите времена преди някой рицар да стане рицар, е прекарвал една нощ в стаята с оръжия си, молейки се, на които и да са слушащи божества, да му дадат сила и мъдрост. Тифани беше сигурна, че чува тези думи, ако не в ушите си, най-малкото в главата си. Тя се обърна и погледна спящите […]
Часовникът в залата удари полунощ. Никога не беше навреме. Всеки удар, обаче, сякаш удряше по гръбнака на Тифани. И ето че към нея с маршова стъпка се приближи Престън. На Тифани и се стори, че от доста време накъдето и да погледнеше, все виждаше Престън – спретнат, чистичък и някак …пълен с надежда. – Слушай, […]
Нещо изшумоля. Тя погледна надолу. Един заек вдигна очи към нея, след което, без да се паникьосва се шмугна в стърнището. -Ще приема това за “да” тогава – каза Тифани и усети как самата тя се паникьосва. В края на краищата това поличба ли беше или просто един заек, достатъчно възрастен, за да не търти да […]
Вятърът се завихри и пламъците се вдигнаха нагоре. През стърнището вече гореше стена от огън, която напредваше със скоростта на вятъра. Тифани погледна надолу и видя заека да тича край тях без някакво очевидно усилие.Той изви глава към нея, подрипна с крака и затича, с все сили затича право към огъня. -Тичайте! – извика […]
– Никога не си вадиш поука, а? – Тя въздъхна. – Не проумяваш, че хората са способни да мислят. Ти, разбира се, никога не би влязъл в огъня, но в своята арогантност така и не схвана, че огънят може да влезе в теб. Силата ти е само слухове и лъжи, продължи тя наум. Пробиваш […]
– А, ето къде си била, госпожице! Баронът те търси, че и баронесата. – Той поспря, ухили се и додаде: – Хубаво е отново да си имаме такава. – Погледът му попадна на Престън и сержантът се намръщи. – Пак ли се мотаеш, младши редник Престън? Престън спретнато отдаде чест. – Тъй вярно, сержант, […]
– Тифани, смятам, че си права – каза Роланд,- но предполагам, че това не е всичко? – Колко добре ме познаваш – кимна Тифани, а Роланд се изчерви, макар и само за миг. – Искам училище, сър. Искам училище, тук в Кредище. Мисля си за това от доста време. Всъщност много по-отпреди да се сетя […]
– О, да. Класическият завършек на една романтична история е сватба или наследство, а ти успя да ги съчетаеш. Браво на теб. – Ти си аз, нали? – присви очи Тифани. – За това значи се отнасяше „трябва да си помогнеш сама, нали?“ По-старата Тифани се усмихна и по-младата не можа да не забележи, че […]
Вещиците заръкопляскаха, а към тях се присъединиха и някои от останалите гости, макар че не разбираха какво означават тези няколко изречения.Разбираха, обаче, че това са възрастни, опитни, важни и страховити вещици. Които отдаваха уважение на Тифани Сболки, една от тях си, тяхната вещица. И тя беше много важна вещица, така че и Кредище значи беше […]
