– Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния
гъсталак в дъното на градината
-Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса
– Както е редно… случват се.
“Алиса в огледалния свят” – Луис Карол
Знаем, че извън големите планети,
като Меркурий, Венера, Земя, Марс,
Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон,
на които хората са дали имена и които сериозните възрастни географи
и астрономи изследват и проучват, има стотици други, понякога толкова малки,
че едва могат да се съзрат с телескоп.
Когато някой астроном открива някоя от тях, той я означава с номер.
Той я нарича например — „астероидът 3251“.
Имам сериозни основания да смятам, че планетата,
отдето бе дошъл малкият принц, е астероидът Б 612.
Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж,
в 1909 година, от един турски астроном.
Той съобщи и доказа тогава откритието си
пред един Международен астрономически конгрес.
Но никой не му повярва поради облеклото му.
Възрастните хора са такива.
Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор
наложи на народа си под страх от наказание
да се облича по европейски.
Астрономът повтори съобщението за откритието си през 1920 година,
облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.
Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612
и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните.
Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за
някой нов приятел, те никога не ви питат за
най-същественото.
Никога не ви казват:
„Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“
Те ви питат:
„На каква възраст е той? Колко братя има?
Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“
Едва тогава смятат, че вече го познават.
Ако кажете на възрастните:
„Видях една хубава къща, построена от розови тухли,
със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“,
те не могат да си представят тая къща.
Трябва да им кажете:
„Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“
Тогава те възкликват:
„Колко хубаво!“
Така, ако им кажете —
„Доказателството, че малкият принц е съществувал,
е това, че той беше очарователен, че се смееше и че имаше една овца.
Когато някой има една овца, това е доказателство,
че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете.
Но ако им кажете —
„Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612.
Тя има маса само 0,2%. Повърхностната й температура (-230°C)
е твърде ниска, за да има значителна атмосфера.
Възможно е в разредената атмосфера да има азот, въглероден двуокис и метан,
а налягането да е едва няколко микробара.
Плутоновата атмосфера може да съществува в две агрегатни състояния –
като газ, когато планетата е близо до Слънцето,
а през останалото време от дългата плутонова година
газът е в твърдо състояние (лед).
Плутон може да се открие с големите телескопи, където се вижда като малка звездичка.
Заради огромното разстояние, което го дели от Слънцето,
Плутон се движи много бавно по небето. Именно огромното разстояние
до това малко небесно тяло е причината да се забави изпращането
на космически апарат за изследване на този далечен свят. “ —
тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си.
Те са такива. Не бива да им се сърдим.
Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.
Но несъмнено ние, които разбираме живота, ние не щем да знаем за номерата.
Бих искал да почна тоя разказ като вълшебна приказка.
Бих искал да кажа:
„Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета,
мъничко по-голяма от него, и който си имаше за приятел една овца…“
За ония, които разбират живота,
това би изглеждало много по-истинско.
Разработка на „Малкия принц“ с термини и понятия от учебния план по герография и човек и природа можете да намерите тук