Може би темата за грешките, ни прави много чувствителни, точно защото влияе на нашата увереност. Поради фактът, че често пъти кое е грешно е въпрос на възприемане, макар и нелесно за оспорване с образователната система, ще ви представим няколко подхода, свързани с подобряване на изпълнението/ представянето и добрите практики, които сме възприели.
Даниел Койл в „Златна книга на таланта“ споменава, че е важно да се погрижим за грешките веднага, като гледаме на тях сериозно, а не лично. Това произтича от множеството наблюдения, свързани с развитие на технически умения – те изискват много повече прецизност, а често и повторения ( свирене на музикален инструмент, усвояване на движения в спорта), в сравнение с поведенческите умения.
„Повечето от нас са алергични към грешките. Когато направим грешка, инстинктът ни подтиква да извърнем поглед, да игнорираме и да се преструваме, че не се е случило нищо. Това не е хубаво, защото, както видяхме, грешките са наши ориентири за подобрение. При експеримент със сканиране на мозъка е установено, че има един жизнено важен промеждутък от 0,25 секунди, след като е допусната грешка, в който хората правят едно от следните две неща – или се вглеждат съсредоточено в нея, или я игнорират. Тези, които обръщат внимание на грешката, научават значително повече от онези, които я пренебрегват.“
„Ако вие сте в ролята на учител и държите на прецизността, можете да опитате с Техниката „Сандвич“
1. Покажете му правилния начин да направи нещо
2. Покажете му грешния начин
3. Отново му покажете правилния начин
Това наистина ще е от ползва на вашето дете, тъй като то само ще стигне до правилния метод за правене на нещо, след като е видяло резултатите от правилния подход и от грешния подход.
В сугестопедична среда върху грешките не се акцентира, а мимоходом или много деликатно водещият повтаря правилния израз, дума и т.н. Затова има елементи на четене заедно и „подсказване“, за да може да се създаде правилен модел по ненатрапчив начин. Акцентът е в изразяването, ако става дума за говорене, в изчитането и т.н., което носи радост и слушането и възприемането създава този контакт, който позволява възприемане на правилната форма, без да се създава усещане за поправяне.
„Когато се научим как се прави нещо ново, незабавното ни желание е да го направим отново, и то по-бързо. Това е известно като рефлекса „Хей, погледни ме!”. Желанието за скорост е напълно логично, но може да доведе до небрежност, особено когато става дума за техночески умения. При него разменяме точността – и дългосрочнте резултати – за временна тръпка. Затова намалете скоростта.
Супер бавната тренировка действа като лупа, позволява ни по-ясно да усетим грешките и следователно да ги поправим. Бавните тренировки се използват в много инкубатори за таланти, насочени към теническите умения – от тенис клуб „Спартак” (където учениците замахват с ракетите толкова бавно, че приличат на балетисти) до училището за съвременна музика „Септиен” (където изпълнителите изучават нова песен, като пеят нотите една по една). Както се казва: „Не става дума за това колко бързо можеш да го направиш. Въпросът е колко бавно можеш да го направиш правилно.”
Тук бихме добавили, че смяната на ритъма е ключова при децата – от една страна позволява да се увлечеш и „да си харесаш“ даден ритъм ( обикновено движението е водещо за децата, а целта – за порасналите), от друга страна – промяната му – дава необходимото разнообразие и ви спасява от умората, когато има продължителна концентрация.
Ако искате детето ви да изпълни определена задача – предложете му или заедно измислете различни варианти ( най-лесно става с ритъм) и му позволете да направи асоциация и –> имитация, т.е. да си изгради представа кой или какво може да имитира по този начин. Дали това ще е застиване в дадена поза – като фламинго или ще е движение на забавен/ забързан каданс – като в сцена от филм?! Могат да имитират герой с определена страст или умения, учен, който се съсредоточава върху любима област на изследване и т.н. Детската фантазия е най-добрия помощник, който можете да привлечете на своя страна, ако е необходимо да подпомогнете вътрешната мотивация на детето ви, да направи нещо на игра.
Спазването на „Златната пропорция“ в процеса на учене и усвояване на умения е научно доказан подход, при който материалът се усвоява по-лесно и се помни по-дълго. Разпределяйте времето за учене, така че да се комбинира с друга дейност в пропорция 40/25; 30/19; 15/9 и т.н. ( съотношението се получава като използвате коефициент 0,618. Така се избягва монотонността и натрупването на умора.
Всеки има различна гледна точка, доколко следва децата да са сериозни, но със сигурност всички имаме нужда да се забавляваме,а научно доказано е, че това е един от принципите на паметта, наред с преувеличението.
Преувеличението е нещо, което повечето деца обожават ( както и аз като малка) и знаете ли защо – забавно е! Развива фантазията, създава множество асоциации – ярко, волно, вълнуващо.
Ето какво добавя Даниел Койл по темата:
„Помислете за начина, по който родителите учат своите бебета на нови думи – те удължават всеки звук, подчертават го, прекаляват в изговарянето му. Затова си има причина. Когато отидеш твърде далеч, по – лесно разбираш къде са границите.
За да научите ново движение, преувеличете го. Ако упражнението налага да вдигнете колене, вдигнете ги до тавана. Ако трябва да натиснете силно струните на китарата, натиснете ги с цялата си мощ. Ако трябва да наблегнете на определена дума в някоя реч, подчертайте я театрално. Не действайте половинчато. Винаги можете да успокоите топката по – късно. Отидете много далеч, за да почувствате външните рамки, а след това работете върху прецизното изграждане на умението.“
„Всяко повторение на едно и също действие изгражда пътека от невронни връзки в мозъка. Колкото повече се повтаря то, толкова по-очертана е пътеката. Всъщност , на мозъкът му отнема доста време, за да затвърди и научи нещо, но веднъж изградено и систематизирано, вече става механично и несъзнателно. Затова формирането на правилни навици е в основата на личността.“
„Внимавайте с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавайте с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавайте с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавайте с навиците, защото те оформят характера ви. Внимавайте с характера си, защото той определя вашата съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме.“
Маргарет Тачър