ON5YTM0

Един ден Петер, отрядният ни председател, каза:

— Ще проведем голямо състезание по пускане на хвърчила. Кой ще вземе участие?

Разбира се, че аз се кандидатирах и много други също и образувахме отбор от шест души. Участваше и едно момиче, Луизе. Аз казах:

— Момичетата са си змейове, но да правят книжни змейове, те не могат. Положително няма да спечелим, щом е включена и Луизе.

Другите обаче не бяха съгласни с мен. После обявиха условията на състезанието: колко голямо да е хвърчилото, кога сме щели да се срещнем и т.н. Помислих си: „Не ще допусна още и да ми нареждат. Ще си направя чудно хвърчило и тогава ще видят как отрядът ни ще спечели“.

И Ервин беше в нашия отбор. Той искаше да работим заедно. Другите също си търсеха другари. Аз — не. Правех си в къщи хвърчилото сам. Стана нещо прекрасно. Голямо като локомотивно колело. Работих четири дни и нарисувах върху него една муцуна, от която се изплаших и аз самият, когато се събудих сутринта, а тя ми се ухили от ъгъла. Хвърчилото беше станало тежко, а опашката му дълга три метра.

Дойде денят на състезанието с хвърчила. Аз мълчах загадъчно, когато Петер, Ервин, Бруно и Луизе питаха какво става с хвърчилото ми. Накрая Бруно обяви: „Алфонс не е направил никакво хвърчило“. Малко остана да му лепна един. Щеше да разбере тогава.

Площадката за състезанието се намираше недалеч от града. Щяхме да се срещнем навън. На тръгване взех кожените ръкавици на татко, за да мога да издържа на напъна при изопването на хвърчилото. Първата неприятност възникна още на трамвайната спирка. Кондукторката звънна за тръгване под носа ми и ми извика:

— Забранено е да се превозват туби с бензин, обемист багаж и грамадни хвърчила.

Ама че се ядосах, щях да закъснея! Следващата кондукторка излезе по-любезна. Затова пък един по-възрастен господин ми настъпи хвърчилото с дебелата си обувка. Хартията изшумоля така силно, че всички обърнаха глави към мен и ме загледаха.

Змейската муцуна изглеждаше сякаш се смее. Устата й беше провиснала надолу като дебела устна.

— Стъпкахте ми хвърчилото. Не е редно! — извиках аз. — Може би сега вие ще спечелите състезанието с вашите обувки.

Сега дойде и добрата кондукторка, започна да ме ругае и аз трябваше да сляза една спирка по-рано.

Въобще не бях забелязал, че докато съм слизал, съм скъсал чудесната триметрова опашка на хвърчилото си. Едва по-късно открих, че е останало само едно съвсем малко парче.

***

Какво се случва с хвърчилото на Алфонс? Дали успява да полети със скъсана опашка?

Как работи летенето и защо му е тая опашка научете ТУК.

 

Сподели чрез:
към началото