В старите времена преди някой рицар да стане рицар, е прекарвал една нощ в стаята с оръжия си, молейки се, на които и да са слушащи божества, да му дадат сила и мъдрост. Тифани беше сигурна, че чува тези думи, ако не в ушите си, най-малкото в главата си....

Нещо изшумоля. Тя погледна надолу. Един заек вдигна очи към нея, след което, без да се паникьосва се шмугна в стърнището. -Ще приема това за “да” тогава – каза Тифани и усети как самата тя се паникьосва. В края на краищата това поличба ли беше или просто един заек, достатъчно...

– Никога не си вадиш поука, а? – Тя въздъхна. – Не проумяваш, че хората са способни да мислят. Ти, разбира се, никога не би влязъл в огъня, но в своята арогантност така и не схвана, че огънят може да влезе в теб.   Силата ти е само слухове...

– Тифани, смятам, че си права – каза Роланд,- но предполагам, че това не е всичко? – Колко добре ме познаваш – кимна Тифани, а Роланд се изчерви, макар и само за миг. – Искам училище, сър. Искам училище, тук в Кредище. Мисля си за това от доста време....

Вещиците заръкопляскаха, а към тях се присъединиха и някои от останалите гости, макар че не разбираха какво означават тези няколко изречения.Разбираха, обаче, че това са възрастни, опитни, важни и страховити вещици. Които отдаваха уважение на Тифани Сболки, една от тях си, тяхната вещица. И тя беше много важна вещица,...