Къде ли е отишла феята?
Оказва се, че тя се събудила, когато трите мъдри-премъдри джуджета,
драконът и враната поправяха говорещия часовник,
Пекарят и Обущарят им даваха разумни и полезни съвети.
Всички така се стараеха, вдигаха врява, тропаха и скърцаха,
че Феята Здрасти се събудила от омагьосания сън.
И много се учудила.
— Защо изведнъж сред бял ден съм в леглото? — строго се попитала феята.
И нещо повече!
Тогава тя всичко си спомнила…
— Ах, ах! — помислила тя. — Докато аз тук съм спала,
ужасният и зъл вълшебник Хрупи-Хрупи-Ян е сторил доста зли неща.
По-бързо! На работа!
Срочно е необходимо всичко, всичко да се поправи!
Феята Здрасти не намерила чадъра си и затова яхнала старата метла,
която много отдавна ѝ беше подарила любимата ѝ прабаба.
После разтворила многоцветното прозорче и излетяла през него.
Сега феята Здрасти така бързаше, че не забеляза дракона,
Пекаря, Обущаря, враната и джуджетата.
Те също не я забелязаха.
Затова пък говорещият часовник видя феята Здрасти
и затиктака още по-уверено и по-силно.
Феята летеше над града и не можеше да го познае.
— Кажете, моля, къде се дянаха шоколадовите къщи? —
попита тя минувача, който вървеше по една малка уличка.
Невежливият минувач дори не я погледна.
— Извинете… — обърна се феята към друг. Той седеше на средата на улицата и ядеше орехи, като разхвърляше наоколо черупки. — Защо покривите са такива сиви?
Но човекът само се подсмихна.
Феята покръжи малко над парка и кацна, за да си отдъхне.
Тук на пейката спеше Продавачката на чадъри.
— Извинете… — каза й феята Здрасти. — Нужен ми е нов чадър.
Можете ли да ми продадете? Моля…
— Дръж… — каза Продавачката, без да отвори очи.
— Благодаря! — зарадва се феята и разтвори чадъра над главата си.
Но веднага се изненада и огорчи. — Той не лети!
— Защо ще трябва да лети? — промърмори Продавачката.
И отново захърка.
— Ах! — досети се феята. — Струва ми се, че Хрупи-Хру- пи-Ян е заразил
малките, и големите, и всички останали с невежливост!
Ето защо добрите чудеса са изчезнали от града. Да, да!
И нещо повече… Сама май няма да се справя с подобно зло вълшебство!
Кой ще ми помогне?
Тогава феята си спомни за Юлика.
– Това момиче има бързоходни обувчици! Не го е страх
от никакво вълшебство!
И феята Здрасти се понесе на старата метла към дома на Раздавача.
Невеселият Раздавач все още се носеше с бясна скорост
около дивана и лапаше кифлички,
които сами скачаха-подскачаха в устата му.
До прозореца седеше Юлика-Юла.
Тя беше толкова прозрачна, че през нея се виждаше кулата,
на която тиктакаше говорещият часовник.
В този миг някой почука.
— Кой е? — изфъфли Раздавачът,
защото в устата му беше поредната кифличка.
— Аз съм. Феята Здрасти.
— Ах! Феята!
Зарадваният Раздавач широко разтвори вратата.
Веднага стана ужасно приказно течение! То поде лекото като перце момиче! Завъртя я! И я понесе в неизвестна посока!
— Помощ! Хванете я! Дръжте я! Ах! — извика Раздавачът
и се спусна с бързоходните си обувки подир своята дъщеря.
Редом с него летеше феята Здрасти на старата метла.
— Чудеса! — казаха малките, и големите, и всички останали,
като забелязаха всичко това. —
Много отдавна не се е случвало подобно нещо!
Тогава говорещият часовник на кулата започна да бие.
Той бързаше по-скоро да удари точно дванадесет пъти.
Бим! Бам! Бом!…
Хрупи-Хрупи-Ян чу този звън.
Изплаши се и литна към високата кула, за да спре часовника.
Но не щеш ли, на пътя на вълшебника се изпречи феята.
— Извинете — вежливо каза тя. — Но вие се държахте ужасно.
Трябва да ви превъзпитаме.
— Кууу-кури-гууу! Друго нещо? — каза вълшебникът.
И извади от джоба си лейката с билето.
Тогава часовникът на кулата отново удари.
— Бим! Бам! Бом!
Всичкото биле тозчас изсъхна. И нещо повече…
Ужасният Хрупи-Хрупи-Ян изведнъж изгуби звънкия си висок глас.
Затова пък на кулите запяха, закукуригаха всички
петлета-ветропоказатели.
— Кууу-кури-гууу! Малки, и големи, и всички останали!
— Бързайте при чудотворния фонтан! Отместете от него тежкия камък!
И при вас отново ще се върнат добрите чудеса,
без които е толкова скучно и тъжно да се живее на белия свят!
— Вярно… — съгласиха се малките и големите. —
Да се живее без чудеса, е ужасно тъжно.
И с всички сили затичаха към фонтана.
— Къде отивате? Стойте! — завика им Хрупи-Хрупи-Ян.
Говорещият часовник отново удари:
— Бим! Бам! Бом!
Пред ужасния и зъл вълшебник изведнъж израсна Полицаят (Постовият). През това време той беше обиколил целия свят.
Толкова много неща беше видял и чул, че отново си беше възвърнал теглото. И нещо повече… Сега вежливият и строг Полицай (Постови)
много здраво стоеше на краката си.
Вече никакъв вятър не можеше да го издуха.
Полицай (Постови) размаха своята почти вълшебна палка.
И в същия миг говорещият часовник удари точно дванадесет пъти.
Ужасният и зъл вълшебник Хрупи-Хрупи-Ян настръхна и се сви…
Изведнъж той се превърна на рисунка върху асфалта.
С вълшебната си метла феята Здрасти измете, заличи тази рисунка.
— Тъй ще е по-добре… — съгласиха се с нея
мама, татко, двете баби и леля Липа, които отново станаха
истински и живи.
— Семейство Иванови — вежливо им съобщи Полицай (Постови), —
при чудотворния фонтан ви чака драконът.
Малкият дракон седеше на сивия камък и горчиво плачеше.
Нито Обущарят, нито Пекарят, нито добрата врана,
нито трите премъдри джуджета можеха да го утешат.
Никъде, никъде я няма Юлика…
— Сигурно се е стопила! – ридаеше драконът. —
Аз не успях да я спася, не я избавих!
— Не трябва да плачеш. По-добре нека заедно
да отместим този тежък и невежлив камък! —
каза феята Здрасти, като долетя.
Като чу подобно нещо, камъкът изведнъж се засрами,
изчерви се и се търкулна в неизвестна приказна посока.
А към небето литнаха сини, сребърни и златни струи.
— Намислете си желания! — каза феята Здрасти.
— Да се върне Юлика! — каза драконът. — Моля!
— Альоша да стане момче! —
казаха мама, татко, двете баби и леля Липа Иванови. —
Бъдете така добри!
— Добрите чудеса да се върнат в града ни! —
казаха малките, и големите, и всички останали. —
Направете ни тази услуга!
Всичко така и стана.
— Ихо-хо! — възкликна многокракият кон Ихохон,
на гърба на който седеше здравата и невредима Юлика-Юла. —
Такава игра много ми харесва. Ихо-хо!
Изведнъж от небето върху мен скочи момиче!
И ние се понесохме към Приказния Град,
в който къщите са от шоколад, а покривите от захарни бонбони!
Където Обущарят шие бързоходни обувки,
Пекарят пече чудесни скок- подскок-кифлички!
Където се продават летящи чадъри!
Ихо-хо! Много ми харесва да живея в приказно вежлив град!
Но още по-интересно е веднага да тръгнем на околосветско пътешествие! Качете се на гърба ми, момченца и момиченца!
И ще полетим към далечни земи и страни!
И на всички, на всички, на всички деца ще обясним,
ще разкажем колко е необходимо да бъдат вежливи и добри хора!
Нима можеше да не се съгласят?
И ето вече Альоша Иванов и Юлика,
и всички, всички останали момчета и момичета
препускаха и се носеха на гърба на многокракия Ихохон.
Майките, татковците, бабите, дядовците, чичовците и лелите
викаха подире им:
— На добър път!