Азбука на вежливостта за деца и родители – въведение I
Всеки възрастен човек идва в сегашния си живот от детството. От това, какво е било то – Началото на Всички Начала, – до голяма степен зависи нашият живот днес. Именно в детството се възпитават умовете и сърцата на нашите синове и дъщери.
Приказният град и неговите жители – II
Отвъд равното поле, отвъд непроходимата гора, отвъд далечния път, отвъд захарната планина има един град… Ах, ако ти, приятелче, можеше изведнъж като по чудо да попаднеш в него!
Феята Здрасти – III
Нашата история започва много по-рано. По времето, когато градът се наричаше Обикновен Град. В него живееха обикновен Раздавач, обикновен Постови, обикновена Продавачка на чадъри, които изобщо не летят…
Как се става вежлив? – IV
В утрото, когато в Приказния Град трябваше да се върне феята, семейство Иванови реши да се разходи. Мама, татко, двете баби, леля Липа и Альоша се качиха на мото-приказохода и поеха накъдето им виждат очите. Очите им гледаха към захарната планина… Отвъд далечния път..
Оживелите рисунки – V
За съжаление чудотворният фонтан изпълни лошото желание на Альоша. (Нали фонтанът изпълняваше всяко желание!) И Альоша стана най-невежливото момченце на света. Той се изплези на мама, на татко, на двете баби и на леля Липа!
Невероятните превръщания – VI
Препуска, лети Ихохон! Зад гърба му остава Приказният Град… И захарната планина… И далечният път… И равното поле… А пред него е гъстата гора. В гъстата гора имаше къщичка на кокоши крака. Около нея на минувачите се усмихваха сини, червени и жълти цветя.
Лъжата – VII
Слънцето се събуди. Надникна иззад облаците и протегна на всички посоки безбройните си ясни червени лъчи… Петлетата-ветропоказатели на високите бисквитени кули искаха да разтворят клюновете си, за да изпеят вежливите сутрешни думи… Но нищичко не можаха да сторят! Ужасният и зъл вълшебник беше oткраднал силния им звънък глас!
Продава се дракон – VIII
Нещастният, пренещастен дракон Альоша седеше вързан със синджири пазеше къщичката на кокоши крака. Беше му ужасно скучно и тъжно.— Куу-кури-гууу! – подвикваше Хрупи-Хрупи-Ян на малкия дракони поглеждаше през прозореца. — Защо пак си без настроение? Хапи минувачите за петите! Бълвай срещу тях огън и дим! Ха-ха-ха!
Как да събудим феята? – IX
Ужасният и зъл вълшебник Хрупи-Хрупи-Ян седеше на сив облак и замерваше града със снежинки. Тези снежинки не бяха обикновени! Онзи, в чиито уши те влизаха, преставаше да чува разумните думи. На когото снежинките попадаха в носа, не можеше да се смее и да се усмихва.
Завръщането на добрите чудеса – X
Къде ли е отишла феята? Оказва се, че тя се събудила, когато трите мъдри-премъдри джуджета, драконът и враната поправяха говорещия часовник, Пекарят и Обущарят им даваха разумни и полезни съвети. Всички така се стараеха, вдигаха врява, тропаха и скърцаха, че Феята Здрасти се събудила от омагьосания сън.