Слънцето се събуди. Надникна иззад облаците и протегна на всички посоки безбройните си ясни червени лъчи…
Петлетата-ветропоказатели на високите бисквитени кули искаха да разтворят клюновете си, за да изпеят вежливите сутрешни думи…
Но нищичко не можаха да сторят! Ужасният и зъл вълшебник беше oткраднал силния им звънък глас!
Ето защо в това утро жителите на Приказния Град —
малки и големи се успаха.
Говорещият часовник на високата кула изтиктака
и удари дванадесет пъти,
когато феята Здрасти отвори очи.
— Успала ли съм се? — учуди се тя. — Странно!
— Тик-так — изтиктака часовникът. — В Приказния Град
се случи непредвидено и неприятно произшествие…
Бързай! Бързай! Бързай!
Разтревожената фея Здрасти взе вълшебния далекоглед, който преди двеста години й подари любимият й прадядо. Тя седна на върха на високата кула. Погледна надясно.
И видя петлетата-ветропоказатели, които разтваряха клюновете си,
но не можеха да произнесат нито звук!
— Ах, ах, ах! — каза феята и погледна наляво.
Тя видя, че на главния площад го няма вежливия
и строг Полицай (Постови)!
— Ах, ах, ах! — каза феята и погледна напред. Тогава тя видя дракона, който летеше над града.
— Ах, ах, ах, ах, ах! — каза феята. — Как? Защо? Откъде?
И като разтвори чадъра си, феята литна да настигне дракона.
Тя не успя да прелети и десет метра, когато изведнъж чу,
че някой плаче.
Това беше Веселият Раздавач, който ридаеше. Ридаеше така горчиво,
че наоколо му вече имаше голяма-преголяма локва, на края на която неподвижно стоеше Юлика-Юла.
— Беда! Ужасният, зъл вълшебник я е омагьосал! Беда! Беда! Беда!
— Моля, не бива да тъгувате — каза феята.
И завъртя над главата си чадъра.
Изведнъж по локвата към Юлика-Юла заплуваха приказни обувчици.
— Моля, вземи ги, Юлика — каза феята Здрасти. — И запомни:
докато тези обувчици са на краката ти, никакво зло вълшебство
не може да ти стори нищо!
А когато започнеш да танцуваш, всеки, който те погледне,
ще се спусне да танцува.
— Благодаря — каза момичето.
То обу двете смайващи кристални обувчици.
После тропна с крак… и започна да танцува!
Тя танцуваше така весело, и хубаво,
че като я гледаше, Веселият Раздавач си избърса сълзите
и се спусна да танцува.
Подир него заигра и Продавачката на летящи чадъри,
която тичаше наблизо.
И Пекарят, който бързаше за пекарницата. И Обущарят, който в това утро закъсняваше за работилницата си.
И малките, и големите жители на Приказния Град.
И дори феята Здрасти се канеше да затанцува, когато се чу вик:
— Помощ!
Всички видяха дракона.
— Откъде се взе дракон в нашия град?
— Люспест!
— Опашат!
— И триглав!
— Това е момче, Альоша Иванов — каза Юлика-Юла и се изчерви.
Тя се срамуваше да си спомни всичко, което беше направил Альоша.
— Това сигурно са номера на Хрупи-Хрупи-Ян —
веднага се досети феята.
— Да, да! Той иска да ме върже със синджир, за да пазя къщичката му на кокоши крака! — викаше драконът. — Ама аз нищо няма да пазя!
По-добре тогава отново да стана момче! Да! Да!
Тогава се чу гръм и се появи Хрупи-Хрупи-Ян.
— Куу-кури-гууу! — каза той. — Това е моят дракон!
— Та той толкова отдавна не е бил момче!
През цялото време се държеше като най-истински приказен дракон!
Не е ли така?
— Така е… — казаха малките, и големите, и всички останали жители. — За съжаление така е. Но…
— Кууу-кури-гууу! Спокойно! — каза вълшебникът —
И никакви „но“! През целия си живот Альоша не е извършил нито едно добро дело. Той никога не е сторил път и не е отстъпил място на възрастен човек. Обиждаше малките деца. Стреляше с прашка по птиците. Дърпаше за опашките кучетата и котките. Не пожали дори собствената си майка, и татко си, и двете баби, и леля Липа!
Е? Нима той може да бъде човек?
— Не… — съвсем ниско наведоха глави
и малките, и големите, и всички останали.
— Човекът не може и няма право да се държи така.
— Ах! Щом е така — извика на всички Альоша, —
аз ще бълвам срещу вас огън и дим!
Ще ви хапя за петите! А-ам!
Той така широко разтвори челюстите си,
че жителите на Приказния Град ужасно се изплашиха
и се разбягаха кой накъдето му виждат очите. На предишното място останаха само малкият дракон, вълшебникът, феята и Юлика-Юла.
— Всичко това е много, много тъжно,.. — въздъхна феята Здрасти. — Ти ще бъдеш самотен, драконе Альоша. И нещо повече…
Ако никой никога не стане твой истински приятел,
ти никога вече няма отново да станеш човек.
Тогава Юлика-Юла въздъхна, погледна дракона и каза:
— Аз ще стана негов приятел…
— Не ми трябваш! — удари с опашка по земята драконът.
— Куу-кури-гуу! —провикна се злият вълшебник. — Полицаят (Постовият) имаше приятели… И въпреки това стана безтегловен
и полетя в неизвестна приказна посока!
— Ще стана негов приятел — тихо повтори Юлика.
— Никой не те е молил! — драконът избълва огън и дим.
— Куу-кури-гуу! — закиска се вълшебникът. —
Вашите петлета-ветропоказатели имат приятели…
Но въпреки това аз отнех звънкия им глас! Да!
И никой не им помогна! Кууу-ку- ри-гуу!
— Аз ще стана негов приятел — още по-тихо каза Юлика. —
И Альоша отново ще бъде човек…
Тя ловко прескочи голямата локва
и се запъти към старата шоколадена къщичка,
на чийто праг я чакаше разтревоженият Раздавач.
— Знаем ги ние тези приятели! — закрещя подире й
драконът Альоша.
— Куу-кури-гуу! — добави злият вълшебник. — Още повече, че твоята майка, татко ти, двете баби и леля Липа имаха приятели…
А ние с тебе все едно ги превърнахме в обикновени рисунки върху асфалта… Ха-ха! Така че сега ти сто години ще останеш дракон!
А аз ще те вържа със синджир!
Като чу всичко това, драконът Альоша изхълца и се разплака.
— А сега чуйте мен — каза феята Здрасти, която до този миг мълчеше и само внимателно гледаше вълшебника и дракона. — Давам ви честна приказна дума, че ще унищожа всички зли вълшебства, когато говорещият часовник на моята кула удари точно дванадесет пъти.
Нека малкият дракон извърши три добри дела
и той ще се превърне в човек.
— Куу-кури-гуу! — каза вълшебникът. — Всичко се случва…
Той беше ужасно хитър и коварен.
Затова беше измислил как да измами феята.
Още повече, че тя беше много, много, много доверчива.
— Хъм, хъм… — промълви хитрият Хрупи-Хрупи-Ян. — Може би след време и мен ще превъзпитате… И ще стана добър приказен вълшебник… Всичко се случва… Така или съвсем обратното! Кууу-кури-гуу! Ужасно ми харесвате, мила фейо. Дори съм готов заедно с вас да се разходя до чудотворния фонтан.
Но щом феята Здрасти отмести погледа си от него, за да разтвори вълшебния си чадър… и Хрупи-Хрупи-Ян ловко и бързо я напръска от глава до пети с вълшебното биле.
Феята Здрасти заспа непробуден сън!
— Тя ще спи така хиляда години! — прошепна вълшебникът
Хрупи-Хрупи-Ян на дракона.
— Бъди спокоен! Куу-кури-гууу! I А пък сега… Сега ще затрупам фонтана с вълшебни камъни…
Сетне вълшебникът изяде шоколадовия медал, който феята беше получила, и я отнесе в стаята във високата кула.
Заключи всички врати в кулата
със сто катинара, които можеха да се отворят само с вежливи думи.
Счупи и спря говорещия часовник.
— Кууу-кури-гуу! — завика той със силен и звънлив петльов глас. —
Сега говорещият часовник няма да удари дванадесет пъти.
Сега никой няма да успее да събуди добрата фея!
Сега драконът никога няма да може да стане момче!
И всички малки, и големи, и всички останали жители на града ще се разболеят от неучтивост!
Куу-кури-гуу!
— И като долетя при дракона, вълшебникът окачи
на шията му синджир.
(Той не можеше нито за миг да не върши някакво зло дело.)