Препуска, лети Ихохон! Зад гърба му остава Приказният Град… И захарната планина… И далечният път… И равното поле… А пред него е гъстата гора.
В гъстата гора имаше къщичка на кокоши крака.
Около нея на минувачите се усмихваха сини, червени и жълти цветя.Протягаха се към слънцето сини треви. Върху сребърните храсти червени катерички чупеха лешници.
Чат-чат!
До входа на къщичката растеше много стар бор.Върхът му опираше небето.
Нощем в клоните му звездите играеха на криеница.Сутрин върху него дремеха облаците.
А вечер от черната хралупа се показваше чичо Бухал с големите уши.И като боухх-ххаше и хихикаше, разказваше на горското население приказки.
Точно там и долетя Ихохон.
Злият вълшебник и Альоша влязоха в къщичката на кокоши крака.
В къщичката имаше печка.Върху нея — котел.
Хрупи-Хрупи-Ян прошепна злите и ужасни думи.В котела тозчас забълбука и закипя зло биле.
С това биле вълшебникът напълни голяма лейка.
И напръска с нея всичко, всичко наоколо…
Сините, червените и жълтите цветя почерняха.Увяхнаха сините треви.
Изгниха лешниците по сребърните храсти.Катеричките се изпокараха. Просто така…
Чичо Бухал изскочи от черната хралупа и започна да вдига врява:
— Ууф! Ха-ха-ха!
Животните го чуха и дотичаха.От белостволата брезова горичка дотърчаха зайците.
От далечното дере — лисиците.От гъстата елхова гора — двата стари вълка.А от бърлогата — мечката Матрьона с децата си, мечетата. Те дори не успяха да изохкат и започна нещо нечувано! Хрупи-Хрупи-Ян вече беше напръскал всички със злото биле.
Заджавкаха лисиците.Завиха вълците, децата-мечета се сбиха.
А чичо Бухал изкрещя от своята хралупа:
— Давай! Уф! Ха-ха-ха!
Мечката Матрьона се разсърди и напердаши всичките.
— Олеле!
Напердаши дори и момчето Альоша!
— Ох-ох-ох!
Дори и ужасния и зъл вълшебник Хрупи-Хрупи-Ян.
— Ихо-хо!
Дори многокракия приказен кон.
— Не играя на такава игра! — обиди се Ихохон. — Ихо-хо!
И препусна накъдето му видят очите.
— Ха-ха-ха! — закиска се вълшебникът. — Сега аз ще изпълня твоето желание. — И той напръска със злото биле момчето. — Сега никой никога няма да може да те превъзпита!
Сега ти също ще можеш да говориш зли и ужасни думи и да вършиш зли дела!
Само внимавай да не се превърнеш на дракон!
Животните и птиците погледнаха Альоша и заридаха горчиво.
— Ха-ха! — каза момчето. — Сега аз съм по-силен от вас.Да!
И той събори с крак шапката на мухоморката-великан.Нахлупи я на главата си.
После скочи на прага на къщичката на кокоши крака и й заповяда да литне към града.
Къщичката го послуша. Тя затича толкова бързо, че дори Хрупи-Хрупи-Ян едва
успя да се вмъкне през прозореца й.
А в Приказния Град имаше сума-сума-суматоха!
Малки и големи тичаха, викаха, надзъртаха под пейките в парка… и
навсякъде, навсякъде, навсякъде! Всички търсеха момчето Альоша!…
Първа го видя Юлика-Юла.
— Тичай при чудотворния фонтан! — извика тя. — Там те
чакат мама, татко, двете баби и леля Липа!
— Аха!… — прошепна вълшебникът. — Сега те ще започнат да те възпитават.
Хрупи-Хрупи-Ян и момчето изкрещяха ужасните зли думи…
Изведнъж Юлика замръзна на мястото си! Тя не можеше да направи дори крачка.
И заплака от огорчение.
В същия миг Альоша усети, че му расте истинска драконова опашка!
Тогава именно пред него застана строгият и вежлив Полицай (Постови).
— Какво става тук?
— Той иска да те превъзпита… — прошепна Хрупи-Хрупи- Ян на Альоша.
Двамата заедно прошепнаха злите вълшебни думи.Изведнъж строгият и вежлив Полицай (Постови)стана безтегловен. Югозападният вятър тозчас го издигна над града
и го отнесе в неизвестна приказна посока.
А краката и ръцете на момчето се превърнаха в драконови лапи.
Альоша дори се изплаши.
— Ма-аа-моо! — завика то.
Насреща му вече бързаха мама, татко, двете баби и леля Липа.
— Сега ще започнат да те превъзпитават… — прошепна на Альоша злият вълшебник.
И Альоша неволно… По лош навик… Прошепна подир Хру- пи-Хрупи-Ян злите, ужасни думи… Мама, татко, двете баби и леля Липа се превърнаха във фигури,
нарисувани с цветни тебешири върху черния асфалт!
В същия миг Альоша се превърна в истински дракон.Опашат. Триглав. Който бълва огън и дим.
— Кууу-курии-гууу! — завикаха петлетата-ветропоказатели. — В Приказния Град стават зли вълшебства!
— Мълчете! — заповяда вълшебникът. — Иначе ще взема звънкия
ви глас!
И тъй като петлетата-ветропоказатели не се съгласиха да мълчат,
той веднага изпълни заканата си. И завика:
— Куу-курии-гуу! Дракон! Альоша е дракон! Ха-ха! Сега ще те вържа със синджир. Ще пазиш къщичката ми на кокоши крака. Ще хапеш за петите всички минувачи!
— Ще срещу тях огън и дим! Кууу-курии-гууу!