В разговорите с родители, които са винаги предварителни преди включването на деца в сугестопедичен курс, минаваме през въпроса какво детето обича да прави и къде родителят смята, че среща предизвикателства. Обикновено проблемите, които решаваме са свързани с мотивацията за четене или с някои умения, свързани с учене.
От гледна точка на децата от опита, който имаме – понякога четенето се оказва твърде бавно за научаване или за усвояване на информация, особено след като всичко в ежедневието се случва толкова бързо – едно натискане на бутона на дистанционното, плъзгане по екрана на телефона и т.н. Някои не знаят, че четенето може да бъде забавно и лесно и ако не е такова преживяване за тях, им липсва увереност, не желаят да го правят.
И тук самите родители търсят решение, защото училището не свършва c 1,2 или 3-ти клас, а има години напред учене. Искат да осигурят на децата си възможност да реализират потенциала си, като се справят с предизвикателствата в училище с лекота, за кратко време и не зависят от външна мотивация (постоянно напомняне за домашни и т.н.).
Тук идва въпросът с личната мотивация, защото наскоро четох, че изследванията показват масово отслабване на вътрешната мотивация у хората ( не говорим за децата) и се замислих какво се случва в училище и извън него в детските години. Как може да бъде осъзната изобщо мотивацията при децата? Защото когато си малък, а също и голям – радостта е най-големият двигател.
Докато родителите знаят защо искат децата им да могат с лекота да четат и учат, за децата това е процес на откривателство. И повишаването на увереността им и умението им да възприемат информация, срещата с различни герои, характери, играта и овладяването на процеса превръщат аргументите “да мога да уча”, “да чета бързо, защото имам много” ( а понякога дори и не искат да знаят) в пламенно любопитство, което е най-естествената мотивация да откриваш света, да се развиваш, да споделяш.
Когато тези умения се изграждат в среда, изпълнена с любов и подкрепа, това създава една вътрешна стабилност и спокойствие у децата. Макар в сугестопедичните курсове напредъкът да се измерва накрая и в течение на времето след приключване на курса, общуването с деца е свързано със светкавична обратна връзка как възприемат предложения избор и всеки ден освобождава децата от травмиращи преживявания, като с огромна скорост и на игра разкрива нови възможности и им осигурява подкрепа да бъдат себе си, да имат смелостта да опитват.
Няколко пъти в годината настъпва това специално време, в което сме по цял ден с деца в програмите “Летни нещотърсачи”. Приказността или постоянната връзка между всичко случващо се в контекста на програма за развитие на личността с изкуства, книги, спорт в едно непосредствено приятелско общуване обогатява вътрешния им свят. Изграждат се не просто умения за учене, овладява се четенето, упражнява се паметта, развива се въображението и вътрешната мотивация.
Вярвам, че по този начин наред с очакванията в света на порасналите децата да се движат по пътя, очертан от училището и примера в семейството, те получават богатството на стимулираща среда и в условията на любов и свобода, се научават да бъдат в постоянна връзка със себе си. Дори да е несъзнавано при по-малките, като ефект в поведението се забелязва бързо. Децата не се поддават на външни негативни внушения, сговорчиви са, откликват и дават подкрепа, без да изпълняват под команда, имат увереност в качествата си и любопитство да опознаят света. Радостни са, защото радостните преживявания ни подхранват много дълго време.
Затова помагаме и на родителите да запазят спокойствие, да развият отношение и да поддържат радостта. Заповядайте на интервю-събеседване, за да намерите отговор и подкрепа по въпросите, които ви вълнуват.