Тази приказка е измислена и изиграна от 9 (девет) деца: Марта, Ивко, Тошко, Андреа, Антония, Борис, Криси, Лори, Теа, участници в програмата “Мога да чета”.
Всички герои произлизат от отговорите на гатанките, които децата откриха по карта на съкровище в парка. Честа практика за нещотърсачите е да намират разни неща с карта или без. Този път картата бе създадена от децата от курса „ Нещотърсачи обичат да четат“ специално за целта. Думите са свързани с четенето, което откриваме и опознаваме по нов начин в сугестопедична среда.
Живял някога един Ветропоказател, който виждал много надалеч от покрива на къщата, на която бил закрепен и мечтаел да обикаля по света. Омръзнало му било да стои на един крак по цял ден и да чака да го духне вятъра. Искал сам да поеме накъдето му видят очите.
Но не искал да пътува сам и понеже бил железен, имал много железни роднини и приятели. Решил да покани Ютията да тръгне с него. Когато я поканил, тя му отговорила:
– С удоволствие, но имам нужда да си взема Очилата, защото не умея като теб, да виждам надалеч и съм много привързана към тях. Ветропоказателят се зарадвал, че си намерил спътница и заедно поели на път.
Изненадващо стигнали до един град, в който животните се разхождали по улиците, облечени като хора, с костюми. Лъвът носел сако, мишката – рокля, жабата – папийонка, а таралежът – ботуши.
В градът Лъвът много обичал да чете книги и да яде Хляб с Банани и тъкмо отивал към хлебарницата. На витрината се мъдрел много вкусен Хляб с Банани с позлатена коричка и чуден аромат.
Купил си Лъвът Хляба и се отправил към площада. Там срещнал Ветропоказателят и Ютията. Те го поздравили и се представили като пътешественици. А Лъвът им се зарадвал и споделил колко е нетърпелив да чуе историите на пътешествията им. Поканил ги у дома, като добър домакин, а Ветропоказателят и Ютията като възпитани гости го попитали:
– Какво е подходящо да донесем?
Лъвът отговорил:
– Щом отгатнете гатанката, ще познаете от какво имам нужда: Блещукат златни слънца в зелен облак. Що е то?
/Ябълките/
Нашите пътешественици отгатнали отговора, но Лъвът не искал обикновени ябълки, а златни. Помислили те от къде да вземат Златни Ябълки. Решили да попитат Слънцето. Стигнали при Слънцето, запитали го, а Слънцето им рекло:
– Аз имам златни Ябълки. За какво са ви?
И те отговорили:
– Искаме да ги отнесем на Лъвът, защото ни покани на гости!
Тогава Слънцето помолило:
– Може ли и аз да дойда?!
– С удоволствие – отговорили Ветропоказателят и Ютията, но какво да измислим , за да може влезеш в дома на Лъва, без да бъде някой изпепелен, когато си твърде близо.
А Слънцето повдигнало рамене и се замислило. Тогава Ютията казала:
– Аз гладя много дрехи, със сигурност знам нещо, което ще свърши работа. Сетих се – слънчобран!
Пременили слънцето и поели към дома на Лъва. Той ги посрещнал радостно и им предложил заедно да направят торта със Златните Ябълки.
Не щеш ли изгаснал тока – изгорял бушон или нещо такова – и изведнъж станало съвсем тъмно. Тогава Слънцето разтворило дрехата си и с лъчите си осветило достатъчно, за да може сръчния Ветропоказател да смени бушона на таблото.
Когато електричеството било възстановено, всички се отправили към кухнята. Забъркали сместа за тортата и я изпекли във фурната. Украсили я подобаващо със Златни Ябълки. Особеното на тези Ябълки било, че никога не свършвали. Колкото и да слагали в тортата, те си оставали цели и не спирали да хихикат, защото всеки път ги хващало гъдел, когато раздавали от себе си. Лъвът тържествено поднесъл тортата и всички дружно си похапнали … с ръце.
На нас ни беше сладко, а на вас?
Курсът “Мога да чета” се проведе с любезната подкрепа на детски център “Приключение”.