Блог

“На Софи, на 10 години, която, като мен, обича конете и срамежливите жирафи.” „Мила, Мартина,   не сме се виждали никога. Очаквам да ми дойдеш на гости.  Както знаеш, аз живея в Африка в резерват  за диви животни „Савубона”, Кейптаун. Надявам се  тук да ти хареса...

– Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината -Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака. – И… какво правят там? – запита отново Алиса – Както е редно… случват се. “Алиса в огледалния свят” – Луис...

Всеки сугестопедичен курс започва с въведение, което обикновено е история или завръзка. Следващият текст е част от  клуб-продължение на развитие на умения за учене за деца, преминали интензивни програми на обучение „Мога да чета“ (5-7г.) и „Обичам да чета“(8-10г.) Чували ли сте за Малкия...

Следващите откъси са част от приказните споделяния, осветили Рицарския турнир и бал “Посланици на приказките”. Всяка част от историята носи провокация за въображението, кураж за сърцето и увереност, че всичко си идва по местата. Ако решите да прочете цялата книга “В черно като полунощ”...

Невинни очевидци   – Е, малката? Няма ли да се опиташ да ме превърнеш в някаква гнусна твар? Тифани се опита да се сдържи. Наистина се опита. Но има моменти, в които просто му идва вповече на човек. Тя пое дълбоко дъх. – Не...

Добротата – Какъв звук издава добротата? – обади се Тифани – Знам какво е добротата, но не мога да си представя да издава звук. Ето че пак почна! Просто нямам такъв вид глава, каквато да живее в свят, където добротата си има собствен звук....

“Какво е небето без звезди” – Както виждам, демонстрираш почти греховна самонадеяност и поразителна гордост и упорство, госпожице Сболки. И мога да кажа, че не бих очаквала нищо по-малко от една вещица. — Тифани се втренчи в него и моментално взе решение. – Можеш...

Престън доби замислен вид. – Извинявай, Тифани – подхвана той, – но не изглеждаш добре. Всъщност, без да се обиждаш, изглеждаш ужасно. Ако се гледаше с чужди очи, щеше да кажеш, че наистина си много зле. Имаш вид сякаш не си мигвала от дни....

…По принцип, обаче, когато Леля Ог случайно изръсеше някоя глупава смущаваща реплика, то беше, защото много внимателно я е обмислила предварително. Тифани го знаеше и Леля със сигурност знаеше, че Тифани знае, а Тифани знаеше и това. Вещиците обаче често се държаха по този...

Тифани слушаше поразена. Леля Ог беше човекът оркестър, или по-точно жената оркестър, която завладяваше публиката. Тя се обръщаше към абсолютно непознати така, сякаш ги познава от години, а те някак отвръщаха сякаш наистина беше така. Увлечени, тъй да се каже, от изключителните певчески умения...