– Никога не си вадиш поука, а? – Тя въздъхна. – Не проумяваш, че хората са способни да мислят. Ти, разбира се, никога не би влязъл в огъня, но в своята арогантност така и не схвана, че огънят може да влезе в теб.
Силата ти е само слухове и лъжи, продължи тя наум. Пробиваш си път до хората, когато изпаднат в колебание, слабост, тревога и страх, когато си мислят, че другите хора са им врагове. А всъщност техният враг открай време си ти – майсторът на лъжите. Отвън си страховит, но отвътре си самата слабост. А аз отвътре съм кремък.
Тя почувства топлината на стърнището, изправи се и стисна камъка.
Как смееш да идваш тук, червей такъв! Как смееш да навлизаш в моята земя!
…
Чувствам, мигна ли с очи – злото в миг ще отлети.