– А, ето къде си била, госпожице! Баронът те търси, че и баронесата. – Той поспря, ухили се и додаде: – Хубаво е отново да си имаме такава. – Погледът му попадна на Престън и сержантът се намръщи. – Пак ли се мотаеш, младши редник Престън?
Престън спретнато отдаде чест.
– Тъй вярно, сержант, допускането ви съвършено точно изразява абсолютната истина.
В отговор Престън, както винаги, получи озадачено опулване от сержанта, последвано от неодобрително изсумтяване, което означаваше: „Някой ден ще схвана какво ми казваш, момко, и тогава ще закъсаш“.