– Е, поздравявам те за твърдата позиция и ти желая… не, не късмет, а увереност! – Сред вещиците се разнесе шумтеж и баба рязко се сопна: – Тя направи своя избор и това, дами, е то.
– Няма шансове – рече Леля Ог с усмивка. – Почти го съжалявам. Сритай го в…Сритай го където свариш, Тиф!
– Ти си на своя територия – додаде госпожа Пруст. – какво друго може да направи вещица, освен да успее на собствената си територия?
Баба Вихронрав кимна.
– Ако оставиш гордостта да те надвие, значи вече си загубила, но ако я хванеш за врата и я яхнеш като жребец, може да си спечелила. А сега ми се струва, че е време да се подготвиш, госпожице Тифани Сболки. Имаш ли план за сутрина?
Тифани погледна в пронизителните сини очи.
– Да. Да не се проваля.
– Това е добър план.
Госпожа Пруст сръга Тифани с ръка, бодлива от брадавици, и каза:
– По една щастлива случайност, момичето ми, май и аз имам да гътна едно чудовище…