– Полските вещици ли? – госпожа Пруст задуши с нос. – Макар че всъщност няма нищо лошо в полската магия – продължи тя. – Веднъж срещнах една такава вещица, която прокара ръце над някакъв жив плет и три месеца по-късно той беше израсъл във формата на два пауна и отвратително сладурско кутре с кокал от лигуструм в устата си. И всичко това, забележи, без употребата на никакви ножици.
– Защо и е трябвало да прави това? – потресена попита Тифани.
– Силно се съмнявам, че и е трябвало, но някой я е помолил да го направи, за което и платил добри пари, пък и формално погледнато, декоративното озеленяване всъщност не е незаконно. Макар и да подозирам, че има една-две раси, които първи ще въстанат против това, когато настъпи революцията. Полските вещици – така наричаме ние в града провинциалните вещици.
– О, наистина ли?- невинно попита Тифани. – Е, аз не знам ние в провинцията как наричаме градските вещици, но съм сигурна, че госпожа Вихронрав ще ти обясни. – Тя знаеше, че трябва да се засрами от себе си, но имаше дълъг ден след много дълга седмица, а и вещиците все пак трябва да имат някакво забавление в живота си.