Winter_Sled_Two_Snow_510343

Открехваме вратите преди курса “Родител-супергерой”, за да ви разкажем

Какво е сугестопедия?

Какво представлява сугестопедичния курс за родители?

Какво е важно да знаят родителите за ученето при децата?

Сугестопедията е съчетание от педагогика и психология.  Това e оригинална система за ефикасно усвояване на знания по позитивен и спонтанен начин, без стрес, напрежение или умора, чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация, с помощта на изкуството.

В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък разполага с неизползвани резерви за усвояване на информация.  Тяхното разкриване спомага за многократно по-бързото и ефективно учене /от 3 до 5 пъти по-бързо, отколкото при традиционните методи/, както и за високата трайност на придобитите знания.

Един курс е сугестопедичен, когато следва т.нар. сугестопедичен цикъл (четирите етапа в процеса са въведение, концертен сеанс, разработка и представяне), създава условия / стимули за разкриване на потенциала и се провежда в среда с висока психохигиена.

Родителският курс бе най-иновативното решение, което намерихме преди четири години, като подкрепа за децата и техните родители. За създаването му послужи натрупаният опит дотогава, а във времето насам се разви по начин, който за нас доказа, че резервопедията  (сугестопедия в развитие) може да се приложи навсякъде.

Когато говорим за сугестопедия имаме предвид и култура на общуване. Родителите, обикновено, търсят решения, свързани с обучението и възпитанието на децата си. Често имат нужда от подкрепа като идеи и умения, докато трупат опит как да се справят с предизвикателствата на средата.

Далеч сме от мисълта да учим родителите как да бъдат такива, това е нещо много интимно за всеки един. Нашата роля е да споделим опит и да им предоставим инструменти как да подпомагат децата си в процеса на обучение.

По-запознатите до голяма степен асоциират метода със система от смях и игри за „отклоняване на вниманието от болното място, където има страх, свързан с ученето“. Сугестопедичната среда е онова вълшебно средство, което чрез подходящи стимули въздейства на периферните перцепции и спомага за възприемането на много и различна информация без напрежение и фрустрация.

Да предоставим на родителите сугестопедично преживяване, означава да създадем условия за десугестия – освобождаване от тези ограничения, които създават предизвикателства за тях. Разглеждаме ролята им на медиатори, понякога не само между изискванията на образователната система и тези на децата, а и спрямо собствените им нужди. Даваме им възможност съзнателно и като на игра да усвоят умения, които да им помагат в общуването с децата в различните периоди от израстването.

Men_father_sonHug_Hands_505728

Седемте закона на сугестопедията, оставени ни в наследство от проф.д-р Георги Лозанов са интегрирани по начин, който позволява на родителите да ги прилагат, както в области, свързани с учене и създаване на навици, така и в цялата палитра от разбирания и взаимодействия, в които влизат, с повече удовлетворение.

Първите курсове „Как да подкрепяме децата в процеса на обучение?“ създадохме за родители на деца, участници в сугестопедичните програми през лятото. Те наблюдаваха промяна в децата, която искаха да могат да задържат трайно и намираха напредъка им във връзка с четенето и ученето за изключителен. Бяха наясно, че всичко това се случва без усилие, а децата с вълнение разказваха приключенията си и демонстрираха уменията си.

В персоналните срещи-интервюта винаги залагаме какъв напредък иска да види родителят за себе си и в общуването с децата, и фокусираме вниманието в наблюдателя, като изключваме критика за периода на курса. Така с течение на времето те забелязват колко много са постигнали, защото ефектът се разгръща във времето.

Наскоро една майка ни писа:

„Вчера и днес преглеждам материалите от родителския и курса за пораснали. Това, което съм залагала в родителския курс е на 150% изпълнено, много повече, отколкото съм си представяла. От порасналите…да кажем 90%. И понеже все не намирах време да прегледам материалите, едва сега осъзнавам каква и колко е като информация и преживяване…Надграждащ ми е всеки ден в момента… може би факта, че ми остава време да чета и да мисля, но осъзнавам колко дълъг път съм извървяла за една година и колко много се е променило всичко по начина, по който съм го искала“ 

За мен децата могат да партнират прекрасно и съм щастлива, когато родителите могат да прилагат подход, който е по-малко изтощителен за страните. Темите са безкрайно много – домашни, учене, навици, желание за четене, поемане на отговорност, проактивност, емпатия, стимулиране и развитие на таланти и т.н.

Когато сме честни със себе си за това как се чувстваме и какво преживяваме, много по-лесно намираме път за решение и срещаме адекватен отклик. Сугестопедичната среда създава условия участниците да се отпуснат до степен, която позволява да генерират творчески решения на всякакви ситуации.

Учейки на игра, родителите понякога питат „Винаги ли следва да правим всичко това с децата си?“ Бъдете спокойни, много по-лесно е, отколкото ви се струва. Всички имаме нужда от пример, а децата и конкретно човешкият ум откровено искат да се забавляват. Истината е, че е достатъчно да покажете на децата си няколко пъти различни идеи и подход към предизвикателни или нови за тях ситуации, и те вече сами могат да надграждат и доизмислят различни и приятни за тях решения.

Ако продължават да настояват да участвате, забележете дали имате достатъчно пълноценно време заедно и дали това не е техния начин да си осигурят вашето внимание. Имам любимо правило, което решава и този въпрос.

Hooray_Little_girls_Schoolgirls_Equilibrium_512382_1280x853

И някак естествено стигаме до това какъв е естествения процес на учене. Защото любопитството извира от детството и това е начина, по който възприемаме и учим за света.

Представете си, че нашият ум е като любопитно дете и когато му е скучно, просто не иска да участва. Монотонното четене, липсата на картинки, еднообразието могат да са досадни. Разбира се, някои ще кажат, че не всичко е забавно, но пък имайте предвид, че ако нагласата е негативна и възприемането е предизвикателство. Ученето се изгражда като умение с подходящи стимули, ритъм и нагласа. Растейки, децата се учат да се свързват със собствената си мотивация и да намират причина и смисъл да се справят с различни предизвикателства.

  • Колкото повече сетива участват, толкова по-добре.
  • Колкото вие, като родители, сте по-наясно с естествения ритъм на възприемане, толкова по-добре.
  • Колкото по-добре разбирате, че паметта работи, когато „едно нещо залепва за друго нещо“, толкова по-добре.

Развитието на увереността у децата е причина да искат да опитват нови и нови неща. Уменията им да учат и да помнят са свързани с разбирането и осъзнаването, което получават в процеса. Така необходимият басейн от информация е причината да се създават нови невронни връзки. С развитието на способностите им и натрупването на опитности, по-лесно свързват и използват абстрактните понятия в учебния материал.

Игрите и защо децата искат да ги играят са цяла отделна тема. Но най-просто казано в тях резултатът не зависи от субективното възприемане на порасналите, което може да бъде променливо според настроенията и нагласите. Имат яснота за правилата и могат да опитват, докато се справят.

Понякога възрастните (учители, родители…) съзнателно или несъзнателно привързват децата към своето одобрение и обратна връзка. Когато искаме свободни деца, е важно да им помогнем да се фокусират в напредъка, да забелязват как се развиват и се справят с всяко ново предизвикателство, като същевременно създаваме подходящи условия в средата и им осигурим нужните инструменти.

В много ранна възраст е важно да се научим да възприемаме примера като стремеж, а не като сравнение. Конкуренцията не е непременно стимулираща, когато учим нещо ново. Стремежът е съвсем естествен, когато деца и пораснали се забавляват и съзнават, че това са още качества, които развиват и прилагат. Когато си позволяваме да се забавляваме, храната, която подаваме на нашия ум е по-лесно смилаема, емоциите са ни в подкрепа и паметовите следи  стават дълготрайни.

Като добавим и естетиката в средата, имаме най-доброто възпитателно средство за всички възрасти. Стремежът към хармония става естествен и децата общуват с много повече лекота и толерантност.

Winter_Little_girls_Snow_Joy_Hands_Scarf_543104_1297x1024

Има още много за разказване, нека научим повече, докато играем!

Още информация какво представлява самият курс “Родител-супергерой или Kак да подкрепяме децата в процеса на обучение?” – успешна среда, учене с игра и медиация за родители на деца и тийнейджъри,  можете да намерите тук: https://pokajimi.com/superparents/

към началото