– О, да. Класическият завършек на една романтична история е сватба или наследство, а ти успя да ги съчетаеш. Браво на теб.
– Ти си аз, нали? – присви очи Тифани. – За това значи се отнасяше „трябва да си помогнеш сама, нали?“
По-старата Тифани се усмихна и по-младата не можа да не забележи, че усмивката и беше много приятна.
– Всъщност се намесих съвсем малко. Като например да се погрижа вятърът наистина да духа силно снощи… макар че, доколкото си спомням, група дребосъци внесоха собствения си вълнуващ принос в начинанието. Не съм сигурна в спомените си. Това е то да пътуваш във времето.
– Можеш да пътуваш във времето?
– С малко помощ от приятелката ни Ескарина. И то само като сянка и шепот. Донякъде е като този номер с „няма ме тук“, което бях…което бяхме…Трябва да убедиш времето да не те забелязва.