– Тифани, смятам, че си права – каза Роланд,- но предполагам, че това не е всичко?
– Колко добре ме познаваш – кимна Тифани, а Роланд се изчерви, макар и само за миг. – Искам училище, сър. Искам училище, тук в Кредище. Мисля си за това от доста време. Всъщност много по-отпреди да се сетя какво точно искам. В Домашния чифлик има стара плевня, която в момента не се ползва. Мисля, че би могла да се поспретне за седмица-две.
– Е, но все пак странстващите учители наминават през няколко месеца – отбеляза баронът.
– Да, сър, знам, и от тях няма полза, сър. Те преподават факти, а не разбиране. Все едно да разправяш на хората за гората, като им показваш трион. Искам истинско училище, в което да се преподава четмо и писмо, и най-вече мислене, сър, така че хората да могат да открият онова, в което ги бива. Защото хората, когато вършат това, което им иде отвътре, винаги са ценни за страната си, а често изобщо не откриват призванието си преди да е станало твърде късно. – Тя нарочно отклони очи от сержанта, но думите и предизвикаха из залата шумтеж, за наслада на ушите и. Тя го потуши с:
– Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно. Бих искала момчетата да узнаят повече за момичетата, а момичетата – за момчетата. Учението е това, което ще им помогне да разберат кои са, какви са, къде са и какво искат, в какво ги бива и какво още могат да постигнат, и… ами всичко. То ще им помогне да намерят своето място. Аз открих своето място и бих искала всички да намерят техните. И ще позволите ли да предложа Престън за учител? Той знае горе-долу всичко, което има за знаене, тъй да се каже.
Престън се поклони ниско, описвайки дъга с шлема си, което предизвика смях. Тифани продължи:
– А годишното му възнаграждение за учителската работа ще бъде…да, достатъчно, за да си купи буквичките след името, така че да е истински доктор. Вещиците не могат да вършат всичко и няма да ни дойде зле един доктор на околията.
Всичко това бе посрещнато с бурни овации, както обикновено се случва, когато хората загреят, че има вероятност да получат нещо, за което няма да плащат.