Всяка сугестопедична програма има входящо и изходящо измерване и това се отнася и за летните програми за деца на „Покажи ми“. Сигурно на никой не му се слуша за това, освен като доказателство колко много напредват децата (същото се отнася и за порасналите, но за тях по-натам :)). Този път, обаче, искаме да ви разкажем как всъщност измерването се превърна в пътешествие с предизвикателства и игри, събрали целия обем от знания и умения, които усвоявахме през априлската ваканция.
И децата бяха блестящи!
В контекста на една от любимите ни истории на Жул Верн „Пътешествие около света за 80 дни”, си организирахме приключение в парка на Военната академия. Децата подготвиха мисловни карти с всичко, необходимо, като някои натъпкаха в куфара и Въображението. В игрите успяваха да си помагат и намираха начин да използват всичко научено. Колко се забавлявахме личи поне мъничко по снимките.
Но за да стигнем до следобеда на неделя (17 април), когато поехме на пътешествие, имаме нужда да ви въведем с малко предистория от предишния ден.
Събота е – и нищо неподозиращите нослета на малките откриватели се подават едно по едно през вратата на детски център „Приключение“. Надушват, че нещо се вихри, но още не знаят какво ги очаква.
Децата пеят и танцуват, рисуват си мисловни карти, за да споделят какво им се е случило през изминалата седмица. Вдъхновени от филмите за рицари, които сме гледали заедно, са винаги готови за подвизи. Смели са и не се страхуват да се изправят пред претъпканите с нови и дълги думи двадесет страници текст, които сме им подготвили за четене (все пак знаят някоя и друга тънкост и са усъвършенствали четенето – супер сила им е). Текстът е подбран откъс от „Пътешествие около света за 80 дни” – никой не е чувал за нея, не е гледал и филма. Идеално! Когато се запознават с чудатия характера на главния герой Филиас Фог, нещотърсачите са поканени да нарисуват или опишат външния му вид. Справят се – техният Филиас Фог изглежда досущ като този, описан от Жул Верн. Дали не са развили телепатия, четене на мисли или супер концентрация? Или просто сетивата им са толкова тренирани, че могат да надушат и това?
Заедно прочитаме какво се случва с героя ни, кой е Паспарту, какво се случва в Реформаторския клуб и защо Филиас Фог напуска подредения си и спокоен живот, за да обикаля света и то само за 80 дни. Смеем се и толкова ни харесва, че залата ни се превръща в претъпкан кино салон, в който деца и родители не могат да откъснат очи от филма, пресъздаващ колоритните герои.
Това е краят на деня, в който се разделяме с децата и оставяме разпалилото се любопитство да нараства.
На следващия ден никой не закъснява. Всички дори са доста подранили, защото очакват развръзката. Заемат се първо с маршрута на Филиас Фог и какво той опакова за пътешествието си. Децата също записват на картончета 10 предмета ( за да не им тежи багажът), които вземат със себе си в парка – те ще са им нужни за тяхното приключението днес. Тук, разбира се, са най-обичайните: въже, храна, дрехи, бинокъл, запалка, одеяло, очила, чадър, но има и парапланер, магическа пръчка, невидимо наметало и какво ли още не. Всеки от предметите може да се използва само по веднъж, но за двама души.
В 13:30ч пътешествениците са на входа на парка на Военната академия. Пред тях е първото предизвикателство, но един от водачите си е наранил крака и трябва да му се помогне. Добре, че децата са научили как се правят превръзки и са чували за чудодейните сили на мехлема от потта на японска жаба… (автор Йордан Радичков)
Преминават плитка, но широка река, като успяват да запазят багажа сух с креативност (използват чадър – лодка и парапланер) и прекарват, подкрепяйки ранения съотборник..
На другия бряг решаваме да запечатаме момента по примера на Падингтън със семейната снимка (автор Майкъл Бонд). Веднага си спомняме какво сме чели за него и се смеем, докато опитваме различни пози и фигури с определен брой опорни точни на земята (крака, ръце) – истинска фотосесия.
Продължаваме напред и се озоваваме пред стръмна планина. Изведнъж започва и да вали. За радост в багажа имаме въжета и дъждобрани, които да ни помогнат. От върха на планината, виждаме ято слонове (автор Луис Карол), които прелитат над тясна пътека, затрупана от паднали камъни. Не се маем и бързо пренасяме камъните и то без ръце, защото с тях се пазим от слоновете.
Няма време за почивка, защото ни очаква тресавище. Рисуваме си всъдеход, каквито знаем, че има в Исландия и преминаваме с него.
Време е за отдих и решаваме да си направим бивак, но докато сме за дърва ятото летящи слонове е преминало през огъня. Когато се връщаме намираме тревата наоколо да гори. С одеялата в багажа потушаваме пожара и продължаваме напред.
Очаква ни пътешествие с балон. Тъй като въздушните течения са силни и ни издигат много високо, имаме нужда от предпазни очила/ далекоглед. Тези, които нямат очила преминават маршрута със завързани очи и помощ от приятел. Помагат ни и правилата за движение на незрящи деца, водени от зрящ водач.
Всички преминаваме успешно и продължаваме напред – време е да впрегнем фантазията си: всеки избира по един предмет от багажа си, който смята, че няма да му е необходим до края на приключението. Припомняме си какво означава суфльор и от коя история, която сме чели, научихме за тази роля. Готови сме да измислим приказка, в която главните герои следва да са предметите, които сме си избрали да отпаднат от личния багаж. Всеки представя героя си. При второто завъртане измисляме историята – по едно-две изречения от дете, в което включва поне още един от другите герои. Следващият продължава, когато разказвача каже “точка”. Историята е много цветна и разбира се, смешна. Биха я одобрили за „Театъра на сенките на Офелия“ (автор Михаел Енде).
Готови сме да продължим, но пред нас има пропаст – дълбока е 30 метра и широка също толкова. Въженият мост над нея на места се разпада. За щастие има кой да ни даде въже и материали, с които да поправим моста, но се разменят за рими. Много сме добри и бързи с думите и успяваме да направим моста използваем за кратко време.
Вървим, подредени в индийска нишка и броим крачките до края на моста. Пропускът ни за натам са текстовете на две от най-любимите ни песни „Усмивката” и „Аз искам” от Революция Z. Докато двама души от отбора записват думите, а останалите пеят, към нас се приближава племе канибали – много изгладняло. В племето вярват, че танците и песните имат магически сили. За да не ни изядат е необходимо да пеем и да измислим танц на мира. Времето ни е ограничено – имаме по-малко от една минута.
Разминаваме се с канибалския пир успешно, но все пак проверяваме дали сме цели. Познаваме и събираме броя на крайниците и други части на тялото на цялата група на английски език.
Не просто оцеляхме, а истински играхме.
Приятелството ни спаси, умът се ободри.
В слънчева люлка и с въображение, отглеждаме всяко решение.
И сме бързи и добри, мечтаеш да се срещнем пак, нали?