„Не харесвам домашните!“ – обикновено това е реакцията, ако става въпрос за нещо скучно и когато има за правене нещо по-интересно. Понякога не виждаш грам смисъл в задачата, освен да се харесаш на учителя, да получиш одобрение от родителя, който често волно и неволно е инструмент на образователната система. А понякога действаш и от страх – да не се окажеш единствения неразбрал, „смотаняк“, без домашно.
Теории и опитности разни и те зависят, както от характера и личната мотивация/ осъзнатост, така и от семейната среда, стимули и разбиранията в училище.
Не помня някога да ми е било скучно – понякога съм усещала вътрешен глад да открия нещо и когато не знам какво точно търся, се е случвало да се почувствам объркана и несигурна, но скука – къде ти, кой има време за това?
Имах късмета да имам прекрасна начална учителка, но чаках майка ми да се прибере вкъщи, за да седна да си пиша домашните. Нямам ясен спомен защо, но когато тя си беше вкъщи, дори само край мен, цялото спокойствие и радост на света пристигаха и можех да свърша всичко за много кратко време. Веднъж, докато я чаках, дойде учителката ми вкъщи – не помня по какъв повод – да се види с майка ми, на проверка, знам ли? Аз, разбира се, не си бях написала домашното. Майка ми буквално побесня. Не помня какво точно ми каза, но знам, че след този случай, отново я чаках, но не за да седна да си пиша домашните. Обикновено се справях с тях преди това.
Като по-голяма си бях измислила игра, свързана с ученето. За да се накарам да уча, се награждавах, измислях си детски ритуали с тв или книга. В пубертета си казвах, че ще чета книга 30 мин. и после за 30 мин. ще си науча по съответния предмет/и. Ако книгата ме увличаше и просрочех времето, например на 40 мин, съответно след това трябваше да си науча за 20 мин. Играта никога не ми омръзваше, тайната беше, да имам интересна книга.
И сега е същото, между трябва и искам – децата и ние порасналите (мозъкът си остава любопитен като дете) имаме нужда да ни е интересно, да редуваме заниманията, активностите по начин, който ни вдъхновява.
Затова, моля ви, не казвайте, че вие с детето си имате домашно и че вие с детето си ще се изложите в училище. Опитайте това да са неговите домашни и неговото поведение, избор, участвайте активно, но без да поемате отговорност. Как очакваме децата да пораснат, като проактивни и успешни възрастни, ако извървяваме целия път вместо тях с всички неща, които изискват внимание, концентрация, постоянство? Как да упражняваме гледна точка и настойчивост? До къде е границата, в която да сме активни участници в процеса?
И тук е момента, опознавайки детето си, да знаете кога има нужда от подкрепа и насърчение в процес, в който очаквате да развие самостоятелност. Има хора, които са добри на старта, задавате целта, създавате подходящи рамки и стимули и подкрепяте по пътя. Има хора, които са добри на финала – радостта от свършената работа, готовия продукт, услуга и т.н. са най-голямото им удовлетворение и объркването и несигурността при започването са отминали – има детайли, последователност и естетика на финала.
Всичко това, обаче, е поръсено с огромна доза търпение – за пример, на съседната маса възрастна дама спори с второкласничка могат ли да се създават приложения от деца и как се управляват роботите. Всеки си има страст! Изведнъж разпознавам детето – беше участничка в първите ни курсове по четене за малки деца, Лидия. Интересите са важни, добре е да се пазят и развиват, защото те подхранват мотивацията.
Появи се тенденция в световен план домашните да отпадат, в някои училища те са само за уикенда, а частните учители могат да са гъвкави. Съвсем отделен е въпросът какво представляват тези домашни, доколко децата могат да разберат задачите и т.н. Изпълнението на всяка задача се свежда до мотивацията и може би това е един от ключовите моменти при изграждането на стила на учене на всеки човек – да срещнеш пътеките на ума и сърцето и да опознавайки себе си, да избягваш насилието над личността.
Няма еднозначни отговори, все пак съм се убедила, че любимото ми 5-минутно правило работи и тук. Отделете от времето си да наблюдавате този процес – свързан с ученето и интересите на децата. Не се насилвайте да правите неща, които не харесвате, не насилвайте и детето си, намерете пролука – бъдете креативни и надхитрете скуката. Ние сме добри точно в това – да открием и свържем личната мотивация с процеса на учене и възприемане на информация.